JE SUIS AUTOMNE

в едно кътче
от теб
е тихо уютно
и себе си
една стая
едничко дихание
и пръсти (те (ми)
които се събуждат
в ръцете ти

в едно кътче от тебе
(remember)
исках да ме убиеш
ако спра да усещам
диханието на Времето
секундите на разстоянията
и аромата на цветовете

в едно кътче от Ти
съм глухарче
нота коренище
Залез
закъснели стъпки
звън от сълза
(единствена
поплачи си! каза
и плаках)
Нирвана…

в едно кътче от тебе
съм онази всяка капка
от която никне цвете
и ме празнува
(оттогава…винаги)

но ти си Пролет
аз Есен…
едва ли ще се срещнем… (или в някой недосънуван сън)
между нас лежи
цяло едно Лято
бременно със снегове
с вледенени птици
разкъсани писма и анаграми

името ти странно и познато
като вчера
е лудост
опитвам се да го преплувам
да надскоча
себе си
докато се сричам
отново

докато сричам
и стискам здраво молива
пишейки неща
които не разбирам
(цитирам теб)
неща като Живота
колкото един Живот

ако в едно кътче от теб е останало
поне едно от всичко
или всичко
или НЕЩО НЕщо Нещо
нещо

затвори го…опасно е
ще се промъкне
все някога

невидимо
(центробежно
центростремително)
неспасяемо

ако едно кътче от Ти
е с името Аз
не съм сънувала
Здравей, Безименен…
Някога
ще преплуваме
страховете
…
усмихвам се
…няма облаци
…заваля

–

arreT Moiraine